Когато Хитър Петър бил млад, тръгнал да търси работа в града. Един старец, който се занимавал с лютиерство искал някой да му нацепи и прибере дървата за работилницата. Сиромахът се съгласил и грабнал брадвата. След малко минал чорбаджийският син с негови другари.
- Хей, вижте го този дрипльо, какви стари и кърпени дрехи има. Личи си, че ги е носел дядото на неговия дядо – рекъл богаташкият син и всички се засмели. Хитър Петър много се натъжил и се разплакал.
Видял го майсторът и след като разбрал каква е работата го повел към работилницата си. Показал му скъсаната струна на цигулка, някаква счупена виола и казал:
- Повреденото се подменя, счупеното се поправя и раните зарастват, но белезите личат - посочил ръцете си, наранявани в годините от сечивата. – С душата е същото. Всички преживени болки оставят в нея невидими белези.
- А, вижда ли ги някой, майсторе? – попитал сиромахът.
- Само онези, които имат очи за това – рекъл лютиерът. – Такива хора трябва да търсиш в живота, които могат да виждат твоите рани.
После старецът продължил с работата си, а Хитър Петър си тръгнал и никога не забравил тези думи.