Имало едно време свиня майка, която си имала три прасенца.Първото било най-голямо,второто – средно, а третото най-малко.Всички казвали,че най-малкото е най- умно.
    Минало време и прасенцата пораснали. Един ден майка им ги събрала и казала :
- Мили мамини детенца,време е да тръгнете на път и да си търсите късмета, но се пазете от лошия вълк.Той може да ви изяде!
  Дала им по една жълтица, нарамили торбичките и тръгнали. Вървели, вървели и стигнали до едно място. Най-голямото рекло :
- Аз тук ще си построя една къщичка от слама!
- Батко, внимавай! Лошият вълк може да я събори и да те изяде!-посъветвало го най-малкото.
- Я, не ме учи! Аз съм по-голям от теб и много добре знам какво да правя!
- Добре, но ако имаш нужда ела при мен – казало третото – ще ти помогна.
Двете прасенца продължили пътя си.Вървели,вървели и стигнали до едно място. Средното казало :
- Аз тук ще си построя една къщичка от дървета!
- Батко, внимавай! Лошият вълк може да я събори и да те изяде!- отново посъветвало най-малкото.
- Я, не ме учи! Аз съм по-голям от теб и много добре знам какво да правя!
- Хубаво, но ако имаш нужда ела при мен - казало то – и аз ще ти помогна.
Най-малкото прасенце продължило пътя си. Вървяло, вървяло и стигнало до едно място.Там някакъв човек продавал тухли.
- Чичо, колко ти струват тухлите?-попитало то.
- Една жълтица - отвърнал човекът.
  Подало прасенцето жълтицата, взело тухлите и започнало да си строи къщичка.
Най-голямото си построило дома за три дена, средното - за тридесет дни, а най-малкото за три месеца. Ала на третото къщичката била най-здрава и най-хубава. Цяло лято продължил строежът.Имала дебела и здрава врата, на прозорците решетки, а на покрива голям комин.
Минало лятото и дошла есента. Пожълтяли листата на дърветата и започнали да капят.Задухал студен вятър.Опустяла китната гора.
Един ден големият и страшен вълк много огладнял и тръгнал да търси нещо за ядене.Вървял из гората и виел :
- Аууу, колко съм гладен! Аууу, как искам да ям!
Изведнъж насреща му една сламена къщурка.
- Я, виж ти! Тук преди нямаше къща.Кой ли живее в нея? Я,чакай да видя -хванал се за прозорчето, надигнал се на пръсти - ох, бабачко, какво голямо прасе! Ей, сега ще го изям!
Минал отпред и почукал на вратата.
- Кой е?-попитало най-голямото прасенце.
- Аз съм добрият вълк , идвам ти на гости.
- Мама каза да не отваряме на лошия вълк!
- Отваряй вратата, защото ще се ядосам – извикал той .
- Няма! - отговорило прасето.
- Отваряй!
- Няма!
- Отваряй!
- Няма!
Поел вълкът, колкото може повече въздух, издул гърдите и после духнал с всичка сила. Получила се силна вихрушка и къщичката, нали била от слама – паднала.Успяло обаче най-голямото да се скрие под една купчинка , а в това време Вълчо започнал да рови и да го търси под сламата.Прасенцето леко-леко минало зад него и беж да го няма към къщичката на средното прасенце. Стигнало там, братчето му го прибрало и залостили вратата. Не след дълго се появил вълкът.
- Я,виж ти! Тук преди нямаше къща. Кой ли живее в нея? Я, чакай да видя-хванал се за прозорчето,надигнал се на пръсти-ох, бабачко! Аз търся едно, те пък станали две прасета! Първо ще изям по-голямото, а после и другото!Както съм гладен много добре ще ми дойде!
Минал отпред и почукал на вратата .
- Кой е? - попитало средното.
- Аз съм добрият вълк, идвам ви на гости .
- Мама каза да не отваряме на лошия вълк!
- Отваряй вратата, защото ще се ядосам – извикал той .
- Няма! - отговорило прасето.
- Отваряй!
- Няма!
- Отваряй!
- Няма!
Поел вълкът, колкото може повече въздух, издул гърдите и после духнал с всичка сила. Отново се получила много силна вихрушка, нали къщичката била от дървета - наклонила се насам, наклонила се натам, но не паднала. Ядосал се Вълчо, поел още повече въздух, издул гърди и пак духнал с всичка сила . Получила се страшна вихрушка, този път къщата не издържала и рухнала на земята. Успели двете прасенца да се скрият под няколко дъски, докато той ровел и ги търсел. После леко - леко минали зад гърба му и бегом в къщичката на най-малкото братче. Влезли вътре, залостили вратата и след малко се задал вълкът.
- Я, виж ти! Тук преди нямаше къща. Кой ли живее в нея? Я, чакай да видя- хванал се за прозорчето, надигнал се на пръсти - ох, бабачко! Аз търся две, те пък станали три прасета! Първо ще изям най-голямото, след това – средното, а накрая за десерт- най- малкото!
Заобиколил, минал отпред и почукал на вратата .
- Кой е?- попитало третото прасенце .
- Аз съм добрият вълк, идвам ви на гости.
- Мама каза да не отваряме на лошия вълк!
- Отваряй вратата, защото ще се ядосам – изревал той .
- Няма! - отговорило прасето.
- Отваряй!
- Няма!
- Отваряй!
- Няма!
Поел вълкът, колкото може повече въздух, издул гърдите и духнал с всичка сила. Получила се пак силна вихрушка, но тази къщичка била много здрава и само прозорчетата леко задрънчали. Ядосал се още повече вълкът, отново поел въздух и духнал, но нищо не станало.Този път побеснял и му излязла пяна на муцуната.
Засилил се и ударил една лапа на вратата, за да я разбие.Ала вратата била много здрава и не помръднала, а той изревал от болка .
Разбрал вълкът, че така няма да може да хване прасенцата и затова решил да ги измами. Почукал на вратата и рекъл :
- Ей, приятели, било какво било.Искате ли утре да отидем на пазар в града и да си купим яйчица?
- Добре, Вълчо.В колко часа? - попитало най-малкото .
- В седем часа - отвърнал той.
- Добре, ще те чакаме да дойдеш - съгласили се те .
Тръгнал си вълкът и си мислел : „Сутринта като дойда и отворят вратата ще ги хвана и изям!” А през това време третото прасенце, което било и най-умното им рекло :
- Братчета, Вълчо утре ще дойде в седем да ни изяде, но ние ще станем в шест часа, ще отидем на пазар за да вземем яйчица, ще се върнем и ще чакаме.
Речено - сторено. На другия ден станали още по тъмно, отишли в града, напълнили кошничките с яйца, а после се прибрали вкъщи. В седем часа вълкът се задал.
- Ей, прасета сънливи, ставайте да отиваме на пазар!
- О-хо, Вълчо, ти много закъсня. Ние те чакахме, чакахме и отидохме сами до града .
„Брей, измамиха ме!”: помислил си той. Почукал отново на вратата .
- Ей, прасета, искате ли утре да отидем за ябълки? Знам едно дърво с много едри и червени плодове.
- Добре, Вълчо, защо не – съгласило се най-малкото -а къде се намира това дърво?
- Зад онзи хълм, накрая на гората .
- В колко часа ще отидем? - попитало прасенцето.
- В седем часа -отвърнал той .
- Добре,ще те чакаме да дойдеш - съгласили се те .
Докато се прибирал вълкът си мислел : „Този път ще дойда в шест часа и те като отворят вратата ще ги хвана и изям !” В това време малкото прасенце обяснявало на братчетата си :
- Вълкът утре ще дойде в шест часа да ни хване, но ние ще станем в пет. Ще отидем да си наберем ябълки, след това ще се върнем вкъщи преди той да е дошъл .
Речено – сторено . На другия ден станали рано- рано още в пет, взели кошничките си и тръгнали. Намерили дървото, а на него имало много едри и червени ябълки.
Спуснали се най-голямото и средното и тъй като били страшно лакоми, забравили за всякакава опасност. Минало време и най-малкото се обадило :
- Хайде, братчета, да си вървим! Скоро вълкът ще дойде!
Ала никой не го чувал. След известно време, то пак им извикало :
- Давайте, братчета, да си ходим! Скоро ще се появи !
Отново не го послушали .
Не след дълго се чули тежки стъпки и вълкът дошъл :
- О-о-о, прасенца, много сте ми подранили !
Щом го видели най-голямото и средното се разтреперали от страх и зъбите им затракали. А третото не се уплашило и рекло :
- О, Вълчо, ние тръгнахме, защото ти закъсня. Може ли да се качиш на дървото и да го разклатиш? А ние ще напълним кошниците.
Вълкът си помислил : „Защо не, хем ябълки ще ям, хем прасета ще ям.” И се съгласил.Покатерил се чак на върха, а в това време най-малкото извикало :
- Бягайте, братчета, да бягаме!
Те хукнали напред, а той след тях. Бягали, бягали и накрая стигнали до къщичката и залостили вратата. След малко дошъл вълкът. Виел от злоба и ярост и блъскал вратата. Минал зад къщата и започнал да се катери по покрива. Най- малкото прасенце веднага съобразило. Грабнало кибрита и запалило огъня. През това време Вълчо влязъл в комина. Огнището се разгоряло и пламъкът му запалил опашката.Той тупнал в огъня и започнал да гори. После станал, хвърлил се на пода и се затъркалял. Така успял да се изгаси.Изправил се на задни лапи. Козината му опърлена, опашката изгоряла, а единият зъб се счупил и цялата му муцуна била в кръв. Стиснал най-голямото прасенце за врата и започнал да го души. В това време най-малкото грабнало тигана и „трас- прас” го цапардосало по главата. Вълкът паднал и умрял. Трите прасенца дълго се радвали и веселили.
От този ден нататък винаги слушали съветити на най-малкото, защото то било най- умно.