Един летен ден племенникът на Хитър Петър, който живеел в града, му отишъл на гости. Не били се виждали отдавна, та шегобиецът извадил шишенце с ракия да се почерпят – хем да си направят кефа, хем да се поразговорят по мъжки. Приказвали, каквото приказвали, по някое време племенникът рекъл:
- Абе, чичо, искам да те питам нещо, та да ме посъветваш що да правя.
- Ами, Гоше, чичовото, мене ако не питаш, кого другиго?
- Мисля, чичо, да се оженя. Мома кипра намерих, легнала ми е на сърцето. Ама, едно червейче ме гризе. Не съм сигурен, че ще бъде много вярна. Виждам как все я заглеждат момците, а на нея хубаво и става.
- А – а – а! Такава ли била работата?! Слушай сега, чичовото, какво на младини ми рече моя дядо. Когато избираш булка, ще гледаш майка ѝ. Каквато е майката, такава ще стане и дъщерята. А пък невярната жена е като инатливото магаре. Колкото и да дърпаш юздите, все ще намери начин да свърне встрани от пътя.
- Ей -й – й, чичо, ми тя майка ѝ е парясана, щото нейният мъж я хванал с любовник, преди време.
- Хм, виж ти работа! Кой знай дали дядо ми е бил прав? Ти имай едно наум! Съветът си е съвет, ама животът си е живот.
    Все пак племенникът послушал чичо си и не се оженил за момичето.