Преди много, много години, когато богинята Земя създаваше живота, по нашите земи се родиха две деца. Едното наричаха Слънце – тихо и красиво момче със златисти кичури, а другото – Луна, среброкосо и нежно момиче. Братът и сестрата много се обичаха и навсякъде бяха заедно. Мина време и те пораснаха. Един ден се появи Вятърът – невъздържан и арогантен младеж. Щом видя Луната веднага се влюби в нея. Започна да я преследва по цели дни, да ѝ говори колко е красива и как те са създадени един за друг. Слънцето забеляза, че Луната иска да се усамотява все по-дълго време с Вятъра и завидя. Колкото и да бяха близки двамата, дойде време всеки да поеме по своя път. Ала Слънцето не се примиряваше. Намери Вятъра и го увещаваше да се върне в далечните земи, откъдето бе дошъл. Дълго го моли, убеждава, накрая му предложи злато, само и само да остави Луната. Обаче вече беше късно. Буйното сърце пленено от неземната красота на жената, изгаряше от любов. След големи караници и разправии Вятърът се ядоса, блъсна Слънцето и го повали на земята, където удари главата си в една скала и умря.
Богинята Земя кипна от дива ярост, която разтресе всичко. От недрата ѝ бликна огнена лава. Отиде при красивия младеж, прегърна го и му вдъхна отново живот. После го превърна в огнено кълбо и го запрати на небето. Луната не спираше да плаче, ала това не смили сърцето на богинята. За миг преобрази девойката в месечина, която да осветява нощното небе. А буйният млад мъж, който беше виновник за тези беди, стана вятър, за да духа ту денем, ту нощем.
Оттогава братът и сестрата никога не се виждат. Щом дойде залезът, изгрява месечината и прави тъмнината не толкова страшна. Покаже ли се изгревът, излиза слънцето, за да възвести новия ден. Понякога луната минава пред земята и препречва пътя на огненото кълбо. За кратко настъпва мрак. Хората наричат явлението слънчево затъмнение. Щом сянката на земята застане на пътя му и скрие месечината е лунно затъмнение.
А вятърът често гали с приятелска нежност ту луната, ту слънцето. Сякаш съжалява за глупавата си постъпка. Понякога отново полудява и показва буйния си нрав. Тогава братът и сестрата се скриват от неговите очи, зад облаците и чакат да се поуспокои, за да се покажат отново.