В Най-северното кралство, където слънцето стопляло земята само за около три месеца, живеело семейството на ковача Густав. Тъй като жена му починала при раждането на второто дете, бащата трябвало сам да се грижи за синовете си. Големият се казвал Ханс, а малкият – Ото.
Животът не бил лесен за Густав. От сутрин до вечер въртял тежкия ковашки чук, за да изхрани двете момчета. За жалост нямало кой да върши домакинската работа, та бащата се принудил известно време след смъртта на съпругата си, да се ожени повторно. Мащехата имала своя дъщеря и не искала да дели покрива и храната с Ханс и Ото. Веднъж след като работата на ковача понамаляла му рекла:
- Густав, така не може да продължава. Парите не стигат за всички.
Трябва да изпратим момчетата, да търсят работа в съседното кралство.
- О, Елза! Виждам, че е все по-трудно да свържим двата края, но ако сме
сплотени, все някак ще намерим изход в този труден момент.
- Аз повече не мога да чакам! Дъщеря ми има нужда от зестра или искаш
да остане стара мома. Избирай - или ние, или те.
Ковачът навел глава и със свито сърце отишъл да каже на момчетата тежкото решение.
Щом братята пристигнали в съседното кралство, намерили работа в една ферма. Собственикът се оказал добър и разбран. Те се трудели усърдно и човекът им плащал хубави пари. Освен това разрешавал на Ото да чете книгите от неговата библиотека. Фермерът имал син на неговите години. Лека – полека двете момчета се сприятелили и започнали да учат заедно. След няколко години Ото се изучил дотолкова, че задавал такива въпроси на кралския съветник, на които дори той не можел да отговори. А всички го смятали за най-мъдрия в кралството. Точно тогава братята получили вест от мащехата, че баща им е тежко болен и трябва бързо да се прибират вкъщи.
Обратният път бил доста дълъг и младежите решили да минат напряко през Омагьосаната гора. Ала там живеел Черният магьосник, който не прощавал на никой дръзнал да премине оттам. В гората било толкова тихо, че единия брат чувал тупкането на сърцето на другия. Изведнъж към тях се спуснала една орлица и те хукнали да бягат.
- Не бягайте – птицата заговорила с човешки глас. – Моята рожба се
заклещи в скалата и два дни не може да мръдне оттам. Моля ви, за помощ.
- Нямаме време за това. Баща ни е болен и може да не го заварим жив,
ако се забавим – отговорил Ханс.
- Много ви моля. Вие сте последната ми надежда. Както вече сте
разбрали, тук не стъпва човешки крак. Нямам на кого да се надявам за помощ.
- Братко, върви напред, аз ще помогна на орлето и ще те настигна – Ото
не можал да откаже на орлицата.
Успял да се изкачи да върха на планината. Внимателно да извади заседналия крак на орлето в пукнатина на скалата и тръгнал да се връща.
- Почакай, добри човече. За сторената добрина искам да те възнаградя –
отскубнала перо от крилото си и го подала. - Ако някога имаш нужда от мен, загрей това перо и аз ще долетя веднага.
Вървял, вървял малкият брат дочул някакво скимтене от запалена изоставена колиба. Влязъл вътре и какво да види. Две малки бебета на невестулка се лутали сред дима. Грабнал ги и набързо ги изнесъл навън. В този миг майката се стрелнала към него, за да го ухапе за крака. Той пуснал малките и те извикали:
- Не, мамо, недей! Човекът ни спаси от огъня.
- Какво щях да направя, човече? За малко не те ухапах. Ти спаси живота
на моите рожби, а аз как щях да ти се отблагодаря – отскубнала един косъм от опашката си и продължила. – Ако имаш нужда от мен, само загрей косъма и аз ще дойда веднага.
Ото продължил по пътя, но вече се смрачило. Изморен от дългото пътуване. Той полегнал на земята и заспал. По еено време някакво тъничко гласче, почти като шепот на вятъра му заговорил:
- Пътниче, недей да спиш! Ако магьосникът те намери на сутринта, ще
бъдеш хвърлен в тъмницата на замъка, както се случи с един друг мъж днес.
Младежът отворил очи и що да види. Една светулка кацнала на ръката му да говори.
- Как изглеждаше този човек? – попитал той.
- По-висок от теб и русокос. Познавяш ли го?
- О, това е брат ми. Аз се забавих, за да помогна на едно орле и две малки
невестулчета. А сега какво ще правя?
- Аз мога да те заведа до замъка на магьосника. Той сега спи и само
тогава може да бъде приближен. Ала как ще влезеш вътре не знам. Силата на Черният магьосник е в неговия пръстен. Ако успееш да го вземеш и натъркаш, ще ти изпълни всяко желание.
Вървял няколко часа след светулката Ото. Само луната осветявала пътя му със сребристите си лъчи. Най – накрая стигнали до един мрачен замък. Имало нещо зловещо в него и младежът потръпнал от страх.Тръгнал да мине по дървения мост, който прехвърлял дълбок ров пълен с вода, опасващ стените от край до край. Но мостът бил вдигнат.
- Ами, сега! Какво да правя?
Спомнил си Ото за орлицата и загрял нейното перо. В този миг долетели
двойката орли. Грабнали младежът за наметалото и с няколко плясъка на крилата преминали моста и крепостната стена. Оставили човека на земята и си заминали. Той опитал да влезе в замъка, но вратата била заключена.
- Ами, този път какво да правя?
Отново си спомнил за косъма на невестулката. Загрял го и малката
животинка се появила, сякаш от вдън земя. Ото разказал какво иска от нея и невестулката се пъхнала под вратата и влязла в замъка. Издърпала ключа от бравата и го бутнала под прага. Младежът отключил внимателно тежката порта и леко я открехнал. Промъкнал се вътре и след малко чул силно хъркане зад една врата. Посочил с пръст стаята на невестулката и поискал пръстена на магьосника. Животинката отново се промушила под вратата и след малко се появила с вълшебния накит. Потъркал рубина на пръстена и прошепнал:
- Искам магьосника да се превърне в камък.
В този момент се чул гръм и щом Ото отворил вратата видял, че един
черен камък се търкулнал под леглото. Грабнал го младежът и го метнал във водата. Камъкът потънал на дъното на рова. Отново потъркал рубина и пожелал да види брат си. В този момент Ханс застанал до брат си и го прегърнал.
- Благодаря ти, братко, че ми спаси живота – със сълзи на очи говорел той.
Ото взел довиждане с невестулката. Отново потъркал пръстена и за миг двамата братя пристигнали вкъщи. Техният баща вече се бил излекувал и щастлив прегърнал двамата си сина.После вълшебният пръстен направил огромна и красива къща, а мазето било натъпкано със злато. От този ден семейството на ковача Густав заживяло щастливо и богато.
Ото не останал при баща си. А тръгнал от село на село и от град на град, да учи децата на знание.И това бил най-лесният начин за учене. Потъркал ли младежът главата на детето и то научавало за миг всичко.
Разказват, че всички поданници в Най-северното кралство станали умни и образовани от пръстена на Ото. А другите кралства се подчинили доброволно на своя съсед, защото няма по-голяма сила от знанието