Някакъв беден младеж се влюбил в много красиво момиче. Девойката не била от знатен род, но мечтаела да живее в разкош. Един ден момчето я поканило на разходка. Тя го попитала:
- Ако го направя, ще ми купиш ли кожено палто?
- Бих искал, но нямам толкова пари.
- А, ще ме заведеш ли на почивка в чужбина?
- Ако имах възможност с радост бих го сторил, но не мога да си позволя.
- Тогава поне ще ми подариш ли златен пръстен?
- О, разбирам, че ще те разочаровам – казало момчето. - Ала и това твое желание не мога да изпълня.
- А, защо да излизам тогава с теб? Ще намеря такъв, който може да ми даде всичко, което поискам.
Натъжил се младежът и си тръгнал огорчен.
Минали години, един ден двамата пак се срещнали. Все още не били семейни. Жената първа го заговорила:
- Здравей, Жоро! Как си?
- Здрасти, Зоя! Добре съм. А ти как си?
- Аз също съм добре. Спомняш ли си времето, когато искаше да излизаш с мен?
- Разбира се, как бих могъл да забравя?
- Вече съм готова да бъда с теб.
- Ехей, доста време ти отне да го измислиш. Не ме попита какво мога да предложа.
- Ами, вече не съм толкова капризна - отговорила жената. - Достатъчно е да ме почерпиш едно питие в близкото заведение.
- А, така ли? Май, не съм улучил времето. Преди ми показа, че си прекалено скъпа за мен, а сега пък - вече си твърде евтина.