Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2020 09:29 - Сънят
Автор: svetlantonev Категория: Изкуство   
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове:
0




    Не знам дали има човек, който да не е чувал за нашето село Винарово. Преди десетина години се прочухме с Анифето по цял свят, но за по-младите все пак ще припомня, че не само нейната "алтън" карта ни направи известни. Преди това тук живееше единствената двойка щъркели в околността, най-дълго управлявалия кмет бай Станчо - цели десет мандата, по-късно се проведоха и първите международни пенсионерски игри. За съжаление всичко това вече е само спомен. Щъркелите умряха, по-миналата година се спомина бай Станчо, а пенсионерите могат само да мечтаят за втори игри. Оставете славата, ама селото съвсем се обезлюди. По-старите хора се загубиха, а пък младите избягаха по големите градове и чужбина. Няма работа, няма живот и не само при нас, ами май навсякъде след дългите години успешно управление на ТУРА.
Когато всичко отиваше към своя естествен край, се случи чудо. За нашето село отново се заговори. Откъде мислите, че почна всичко, пак от Анифето. Покрай нейната "алтън" карта, с която успя да изтегли от банката близо петдесет хиляди лева, поради някаква компютърна грешка, започнаха да ѝ викат Алтъна. Случаят стана международна новина, но това вече е минало. Клатеха глави хората и с умиление си спомняха за онези години, когато нощният живот в селото съперничеше и на най-големите градове. Нека не се откланям и да се върна на чудото.
Една зимна сутрин, която приличаше на пролет, Алтъна влезе в магазина и почна от вратата:
- Абе, хора, да знайти снощи к"ъф сън сънувах...
- За картата ли беше? - пита кака Пена магазинерката.
- И-ихх, аман от тъс карта, ма. Снощи като легнах, то Байряма нали "ного хърка и не дава да спа. Ама по и"но времи иди и"на стар дядо със сакал и вика: "Слушай ма, Анифе, ще ти продумам и"но тайна, то ши дъде на цялата село патрон да стаа. Накрай село до гоямото орех дупка в зимята ше прай"те. Отгоре вода ши излези. "Ного ликувито "уда, дету цяр ши стани за доксан докус болешки. Пра"йти, стру"айти, ореха да ни пипати." Ей, след туй от"орих очи, "сичкото вир-вода, ама аз цялата сън знам.
- Брях, Алтъно! Верно ли, ма? - кака Пена не се стърпя да попита.
- Верно ма, как" Пено! На ако лъжа, гръм да ма удари.
Хората цъкаха с езици или клатеха глави. Къде се е чуло и видяло, Господ на една проста циганка да се яви. Какви хора има от нашето село, професори, учители, полковници, доктори, а то на туй Анифе да се яви, дето думата си не може да каже. Най-после циганката напазари и си тръгна. Никой друг не бързаше да си ходи вкъщи. Магазинът жужеше като разбунен кошер и чак до кметството се чуваше. В това време дойде кметът Велико Станчев.
- Какво става, тука? Събрание ли има или революция ще правите?
- Абе, бате Велико, наща Алтъна сън сънувала, че до големия орех има лековита вода, дето щяла да лекува деветдесет и девет болести - набързо ги избълва Милка пощальонката.
- Виж ти работа! Значи Анифето сънувала това?
- Да бе, бате Велико. Точно пък на нея ли ще се яви? Крадлата, дето завлече банката с толкова пари?
- Кой знае дали ние не сме по-грешните?
Кметът се обърна към бай Гани, който остана единствен от "тричленката" съветвала баща му.
Старецът беше седнал на един стол и подпираше главата си на бастуна.
- Дядо Гани, ти какво мислиш за тази работа?
- Господева работа, Велико, ама на жената трябва да се вярва. Що да ни лъжи? Само, че тъс работа тря"ва се изпипа. Да не слагате каруцата пред коня. Да са разкопай с трактора на кооперацията и да са види, що ще стане. Два-три надника на Кальо все ще могат се изписа.
- То не е в парите работата - рече кметът. - Ама, правилно казваш, да не разлайваме кучетата, че може да станем за смях на всички.
На другия ден работата се почна. Бай Ангел - управителят на кооперацията, прати двамата трактористи - Кальо и Рачо, да проверят съня на Анифето. Работата се оказа трудна, защото след пет-шест метра започнаха скали. Кофата на багера драскаше със зъбците си големите камъни. Ала лека-полека стигнаха до петнадесет метра. След три дни не откриха капчица вода и решиха да се откажат.
На следващата сутрин едно малко циганче се втурна в кметството и блъсна вратата на кмета.
- Бат" Велико, ила да видиш к"во става. До ореха дъжд са прай.
Щом отиде Станчев, зяпна от учудване. Нагоре се вдигаше фонтан от около пет метра топла вода, която вдигаше пара в студа. Без да губи време, той се върна в кметството и вдигна телефона на министър-председателя Нойко Домусов. След като се свърза със секретарката и обясни работата, на мига беше свързан с него.
- Господин министър-председател, извинявам се, че ви безпокои кметът на село Винарово, Карановска община - Велико Станчев, но случаят е спешен.
Той обясни цялата ситуация и след като получи уверение, че ще се вземат екстремални мерки, благодари и затвори. После всичко стана като сън. Дойдоха екип от учени, строители и архитекти. Взеха проби от водата и както се оказа, лечебната ѝ сила беше безспорна. Набързо се изгради чешма със седем чучура. Няколко месеца по-късно построиха малък санаториум. Появиха се като гъби хотелчета и вилни къщи. За една година и нещо селцето утрои жителите си, дойдоха туристи и лекуващи. Закипя животът във Винарово.
Един ден се появи в селото един от най-богатите хора в България с три бронирани джипа и строителна техника за цяла магистрала. Забиха колове край чешмата, опънаха телена ограда и почнаха да копаят в имота. Кметът отиде да провери каква е работата, но набързо беше отпратен. Все пак разбра, че ще строят къща с басейн, но накрая ще отсекат дървото. Опита отново да говори с бизнесмена, но никой не му обърна внимание.
Върна се в кметството и отново позвъни на телефона на господин Нойко Домусов.
- Добър ден, господин министър-председател. Кметът Велико Станчев ви се обажда. Тука пак имаме проблем. Дойде господин Банко Тошков, който е закупил терена до чешмата и иска да отсече големия орех. Моля ви, господин Домусов да се намесите и да спрете отсичането на дървото.
- Станчев, защо ме занимавате с това дърво? Аз имам цяла държава на главата си. Чакат ме пенсионери да им дам пенсии, учители и лекари чакат за заплати, вие с някакво дърво ме занимавате. Освен това Тошков е наш човек, подкрепя партията по всякакъв начин, затова му съдействайте, ако се налага.
- Ама, господин Домусов, в съня, който сънувала Анифето, старецът ѝ казал да не се пипа дървото в никакъв случай. Да не стане някоя беля и да спре водата.
- Станчев, в кой век живеете? Какви са тези суеверия и бабини деветини. Всичко е проверено от специалисти, има план и т.н. Не ме занимавайте повече! За сънища ще ми говорите...- без да довърши прекъсна разговора министър-председателя.
Строителните работи в имота на Банко Тошков напреднаха. За четирдесет дни построиха петстотин и шестедесет метра разгърната площ къща с басейн, който свързаха с минералния извор. Вдигнаха триметрова ограда и нищо не можеше да се види вътре. Най-после дойде реда и на големия орех. Отсякоха го за един час, но корените вадиха цял ден. Сърцето на кмета беше свито през това време, но водата продължи да си тече, сякаш нищо не се е случило. Чак тогава се усмихна Велико Станчев, защото вярваше, че Господ пази селото и извора.
Вечерта си легна спокоен и сънува странен сън. Същият старец, който се яви на Анифето, го среща на пътя и му вика: "Е, кмете, едно дърво имаше да опазиш и това не стори." А Велико опитваше да каже нещо, но устата му сякаш беше залепена. Събуди се на зазоряване. Облече се и право при извора, а там какво да види, водата спряла. Постоя, постоя после тегли една майна и си тръгна.
Както изведнъж бликна водата от извора, така и неочаквано се изгуби. Хората чакаха с надежда, че ха днес, ха утре ще тръгне, но това не се случи. Обрасна чешмата с треви, мъхове покриха коритото. Къщите пак запустяха. Хотели и вилни къщи хлопнаха врати. Хората пак хукнаха по чужбина. Какво да правиш в село, в което няма нищо?
Понякога някой ще срещне Анифето и ще рече:
- Алтъно, не си ли сънувала нещо?
А тя ще отвърне:
- Що да сънува Анифето? Като не вардим, туй дето имаше.







 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlantonev
Категория: Изкуство
Прочетен: 572615
Постинги: 895
Коментари: 0
Гласове: 382
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031