Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2020 13:00 - СБЛЪСЪКЪТ
Автор: tanyash Категория: Изкуство   
Прочетен: 730 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Нощта беше нетипично топла по това време на година. Луната озаряваше всичко наоколо. Лек дъждец подчертаваше магията на нощта. Алекс и Вики се наслаждаваха на тази вечер, разхождайки се наоколо.
-------------------------
-Знаеш ли, отдавна не съм срещал момиче , с което да мога спокойно да разговарям за нещата , от които се вълнувам - нежно прошепна Алекс. Повечето момичета само се преструват и се вълнуват от диети и процедури и други такива неща, което няма лошо, но не е най - важното.. Наистина ми е изключително приятно в твоята компания, красавице
- Благодаря ти Алекс, - отвърна с усмивка Вики,
Знаеш ли , цял живот срещам и общувам с повърхностни хора, хора, интересуващи се единствено от себе си и способни на най - подли постъпки с цел да получат каквото искат и не се притесняват да потъпчат всеки изпречил се на пътя им , което е жалко, защото на мен лично такива хора предизвикват единствено съжаление - тъжно каза Вики
- О не моля те не се натъжавай - прошепна Алекс и взе ръката й в своята. За секунди погледите им се срещнаха и сякаш светът замръзна , сякаш бяха единствени на света, в този момент никой друг не съществуваше
. ------------------------------------------
Слънцето бавно прокарваше лъчите си през мъгливата утрин в града. Вики както всяка сутрин се събуди в отлично настроение , но този път имаше един блясък в очите й , който беше нов, нещо в нея е беше променило и това я озадачаваше , но и караше да грее от щастие. Вики бавно се изправи от леглото и се отправи към кухнята за сутрешното си кафе.
--------------------------------
В другия край на града се очертаваше денят да премине в точно обратното настроение. Един тъжен , обграден от тъмни нюанси апартамент е убежището на младеж , който от две години живее в пълна изолация и самота. Единствената компания на Антонио са спомените и ... жаждата за отмъщение. Желанието на Антонио да превърне живота на Ерик Сервантес.
-------------------------------------------
В същото време Вики вече беше изпила сутрешното си кафе и се беше приготвила за излизане. Както всяка сутрин Вики се отправи по улицата на път за университета, но този път усмивката не стихваше. Вики пристигна на паркинга на университета и докато се опитваше да паркира колата си , нейната кола се удари в друга кола , напълно непозната като модел и марка , но лицето зад волана накара Вики да потръпне .



Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tanyash
Категория: Поезия
Прочетен: 7960
Постинги: 20
Коментари: 1
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол