Постинг
12.08.2020 13:00 -
СБЛЪСЪКЪТ
Нощта беше нетипично топла по това време на година. Луната озаряваше всичко наоколо. Лек дъждец подчертаваше магията на нощта. Алекс и Вики се наслаждаваха на тази вечер, разхождайки се наоколо.
-------------------------
-Знаеш ли, отдавна не съм срещал момиче , с което да мога спокойно да разговарям за нещата , от които се вълнувам - нежно прошепна Алекс. Повечето момичета само се преструват и се вълнуват от диети и процедури и други такива неща, което няма лошо, но не е най - важното.. Наистина ми е изключително приятно в твоята компания, красавице
- Благодаря ти Алекс, - отвърна с усмивка Вики,
Знаеш ли , цял живот срещам и общувам с повърхностни хора, хора, интересуващи се единствено от себе си и способни на най - подли постъпки с цел да получат каквото искат и не се притесняват да потъпчат всеки изпречил се на пътя им , което е жалко, защото на мен лично такива хора предизвикват единствено съжаление - тъжно каза Вики
- О не моля те не се натъжавай - прошепна Алекс и взе ръката й в своята. За секунди погледите им се срещнаха и сякаш светът замръзна , сякаш бяха единствени на света, в този момент никой друг не съществуваше
. ------------------------------------------
Слънцето бавно прокарваше лъчите си през мъгливата утрин в града. Вики както всяка сутрин се събуди в отлично настроение , но този път имаше един блясък в очите й , който беше нов, нещо в нея е беше променило и това я озадачаваше , но и караше да грее от щастие. Вики бавно се изправи от леглото и се отправи към кухнята за сутрешното си кафе.
--------------------------------
В другия край на града се очертаваше денят да премине в точно обратното настроение. Един тъжен , обграден от тъмни нюанси апартамент е убежището на младеж , който от две години живее в пълна изолация и самота. Единствената компания на Антонио са спомените и ... жаждата за отмъщение. Желанието на Антонио да превърне живота на Ерик Сервантес.
-------------------------------------------
В същото време Вики вече беше изпила сутрешното си кафе и се беше приготвила за излизане. Както всяка сутрин Вики се отправи по улицата на път за университета, но този път усмивката не стихваше. Вики пристигна на паркинга на университета и докато се опитваше да паркира колата си , нейната кола се удари в друга кола , напълно непозната като модел и марка , но лицето зад волана накара Вики да потръпне .
-------------------------
-Знаеш ли, отдавна не съм срещал момиче , с което да мога спокойно да разговарям за нещата , от които се вълнувам - нежно прошепна Алекс. Повечето момичета само се преструват и се вълнуват от диети и процедури и други такива неща, което няма лошо, но не е най - важното.. Наистина ми е изключително приятно в твоята компания, красавице
- Благодаря ти Алекс, - отвърна с усмивка Вики,
Знаеш ли , цял живот срещам и общувам с повърхностни хора, хора, интересуващи се единствено от себе си и способни на най - подли постъпки с цел да получат каквото искат и не се притесняват да потъпчат всеки изпречил се на пътя им , което е жалко, защото на мен лично такива хора предизвикват единствено съжаление - тъжно каза Вики
- О не моля те не се натъжавай - прошепна Алекс и взе ръката й в своята. За секунди погледите им се срещнаха и сякаш светът замръзна , сякаш бяха единствени на света, в този момент никой друг не съществуваше
. ------------------------------------------
Слънцето бавно прокарваше лъчите си през мъгливата утрин в града. Вики както всяка сутрин се събуди в отлично настроение , но този път имаше един блясък в очите й , който беше нов, нещо в нея е беше променило и това я озадачаваше , но и караше да грее от щастие. Вики бавно се изправи от леглото и се отправи към кухнята за сутрешното си кафе.
--------------------------------
В другия край на града се очертаваше денят да премине в точно обратното настроение. Един тъжен , обграден от тъмни нюанси апартамент е убежището на младеж , който от две години живее в пълна изолация и самота. Единствената компания на Антонио са спомените и ... жаждата за отмъщение. Желанието на Антонио да превърне живота на Ерик Сервантес.
-------------------------------------------
В същото време Вики вече беше изпила сутрешното си кафе и се беше приготвила за излизане. Както всяка сутрин Вики се отправи по улицата на път за университета, но този път усмивката не стихваше. Вики пристигна на паркинга на университета и докато се опитваше да паркира колата си , нейната кола се удари в друга кола , напълно непозната като модел и марка , но лицето зад волана накара Вики да потръпне .
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Архив
Блогрол
1. Любим линк