Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 06:48 - Светецът
Автор: svetlantonev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове:
0



"Доброто, което правиш днес, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро."
Майка Тереза


Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с машина на времето. С дългата си неподдържана бяла коса и брада, с протритрата власеница, с кърпените шаячни дрехи и с цървулите, този човек сякаш бе излязал от селския скрин на някоя баба и беше проснат на скамейката, за да се прогонят молците от него. Ако случаен минувач го питаше:
- Как си, дядо Добри?
Той неизменно отговаряше едно и също:
- Аз съм добре! И ти да си добре.
Житейската му философия беше толкова мъдра, а делата - чисти и богоугодни, че мнозина го наричаха "светецът от Байлово". Казваше се Добрин Добрев, но всички го знаеха като дядо Добри. Имаше миловидно лице и будни очи, които искряха от доброта. Ако дете пуснеше паричка в канчето, той винаги целуваше малката ръчичка след това. Почти не говореше, но поздравяваше всеки който му се обади. Недочуваше (от паднала бомба през войната) и затова при разговор, по-скоро четеше по устните, отколкото разчиташе на слуха.
Денят се очертаваше да бъде горещ, съвсем нормално за средата на юли. Слънцето не беше преполовило небосвода, но вече припичаше, както си знае. В близост до стареца, на отсрещната пейка седяха две жени на средна възраст и си говореха оживено.
- Ох, какво да ти кажа, Павлино! Вече не знам какво да правя. Онзи ден ходих до банката за заем, но доходите ни са малки и не ми разрешават. А уж имало студентско кредитиране. Дъщерята я приеха на първо класиране тука, в Медицинския университет. Сама се подготвя, а аз я уверявах, че приемат ли я ще намеря пари за да се изучи. Но след като Васил получи инсулта, нещата се объркаха, доходите съвсем намаляха и малкото скътани парички, отидоха покрай нейния бал.
- Калудке, знаеш, че не мога да ти помогна. Ние с нашия жилищен заем съвсем се заробихме и скоро не виждам да се оправим - жената, докато казваше това, си оправяше косата.
- Моля, ти се! Аз само искам да споделя болката си. Сега как да и кажа, че нямаме пари и трябва да започне работа? Една позната ми спомена за нелегална продажба на органи. Намерила някакъв адрес и ми предложи да го даде. Вече съм склонна и бъбрека да продам, и с дявола да се съюзя, само да намеря пари за Цвета - Калудка беше напрегната и бълваше думите като картечница. По угриженото й лице беше избила руменина.
- Ами, това ми се струва толкова опасно. А и може ли да се вярва на такива хора? Ако те излъжат, какво ще правиш?
- Ох, не знам. Имам две седмици да намеря поне първата вноска от деветстотин лева за такса. Иначе дъщеря ми ще изгуби студентски права. Хайде, ще те оставям, че трябва да отида още до едно място, да питам за кредит. Ама, първо ще се помоля на Богородица, че дано тя помогне! Чао!
- Само, не прави глупости и не се хващай с бързите кредити, че там е страшно. Чувам какво ли не. Хайде със здраве. Дано всичко се подреди! Чао!
Двете жени се разделиха и Калудка влезе в църквата, а Павлина пое към къщи. Целият разговор се разигра като пантомима пред очите на дядо Добри и той видял през своите деветдесет и девет години какво ли не, усети със сърцето си пълното отчаяние и безизходица на тази жена. По устните й прочете "пари", "студентка", "бъбрек", " дявол", " деветстотин лева", "такса". Замисли се. През целия си живот бе водил борба за спасение на душата. През тоталиризма с номенклатурчици и комунисти, а днес - с парвенюта и корумпирани управници. Сега вярваше, че тази клета жена ще се продаде на сатаната, за да намери изход и затова не се поколеба нито за миг. Прибра монетите в портмонето, което висеше на врата му, под власеницата, а канчето пъхна в овехтяла торба от тъкана вълна. След малко жената излезе от църквата, поогледа се и тръгна умислена. Старецът я последва, като вървеше на разстояние. Въпреки годинките (а те не бяха никак малко), беше пъргав, вървеше леко и без бастун. След половин час, Калудка се спря за миг пред офисa на някаква фирма и хлътна през просторната врата с инкрустирана дърворезба. Дядо Добри се поспря наблизо и седна на една пейка. Вече слънцето преваляше небосвода. Стана толкова горещо, че всичко живо се беше изпокрило. Старецът не се интересуваше от времето, за него бе просто нещо, през което трябва да се премине. Струйки пот се стичаха по слепоочията и набраздяваха прашасалото му лице, като кални поточета след лятна буря. След петнайсет минути, жената излезе с още по-навъсено лице. Тръгна с вяла крачка да си ходи, но като че не й се прибираше вкъщи. Вървя дълго и след повече от час се спря пред поизгнила дървена ограда, която отдавна не помнеше последната боя. Калудка отвори скърцащата пътна врата и влезе в двора. Дядо Добри погледна след нея и видя стара, едноетажна постройка, която както оградата, беше виждала и по-добри времена. След това се обърна и тръгна да се прибира. "Бедни, честни хора" - това си мислеше, докато се отдалечаваше. В днешно врме, никой не би се учудил, че две толкова различни категории, бяха станали синоними.
Рано на другата сутрин, старецът позвъни на стар ръждив звънец. Не след дълго, младо момиче с кестенява чуплива коса, отвори вратата.
- Здравейте! Кого търсите? - девойката го разглеждаше с нескрито любопитство. Помисли го за клошар, който търси някаква милостиня.
- Здравей, девойче! Майка ти, тука ли е?
- Тука е, да я повикам ли?
- Да, да. Нека дойде! - човекът следеше внимателно устните при разговора.
След малко излезе Калудка и бършеше ръцете си в престилката.
- Добро утро! Кажете, какво ви води в нашия дом, в този ранен час.
- Добро утро, стопанке! Дошъл съм по важна работа, ако може да вляза вътре, да не се разправяме на пътя.
- Ами, у дома не е за гости. Мъжът ми е болен на легло, но заповядайте в кухнята.
Стаичката беше малка, а с масата в средата и столовете край нея, съвсем се смаляваше. В единия ъгъл имаше печка, на която къкреше тенджерка.
- Вие не ме познавате, но може да сте чували за мен. Аз съм дядо Добри. Вчера случайно подочух, че имате парични проблеми. Разбрах, че сте в безизходица. Затова искам да ви помогна. Аз събирам пари, за подпомагане на църкви и манастири. Сега съм приготвил голяма сума за храм- паметника "Александър Невски", но реших да заделя една част за вас - докато говореше старецът бръкна в голямата торба и измъкна три пачки хванати с ластички - по петдесет, по двадесет и по пет лева. Човекът сложи парите на масата и понечи да си тръгне.
- О, божеее! - Калудка извика само това, падна на колене, хвана ръката на стареца и докато я целуваше, очите й се напълниха със сълзи.
- Благодаря ти, добри човече, но не знам кога ще мога да ги върна.
- Парите нека помогнат на дъщеря ти, за да се изучи. Не ги харчете за друго. Не желая да ги връщате, имам само една молба. Не казвайте на никой за това. Хайде със здраве. Господ винаги отваря вратата за онези, които вярват в него.
Прегърна Цвета и нейната майка и си тръгна.
- Това е чудо, чудо, истинско чудо... - не спираше да повтаря жената и да бърше сълзите си. След малко преброи парите и грейна от щастие, когато разбра, че това са седем хиляди и петстотин лева. Точно толкова, колкото й бяха нужни.
Седмица по-късно, седнал на бетонно блокче на пощад "Александър Невски", близо до едноименния храм, дядо Добри държеше отново в ръка ламариненото канче, в очакване на поредното милосърдно дарение от минаващите. Лицето му усмихнато и ведро, сякаш те подканяше да го направиш, без да се замислиш. Слънцето вече започваше да припича, но за този стоик това беше без никакво значение. След час група германски туристи бяха спрели наблизо, наредени в кръг около своя преводач. Млад къж около двайсет и пет годишен, който обясняваше на отличен немски език интересни исторически и архитектурни факти, относно катедралния храм "Александър Невски".
- Die Kathedrale "St. Al Nevski "gilt als Symbol der bulgarischen Hauptstadt. Es befindet sich im Zentrum von Sofia, auf dem gleichnamigen Platz, und der Glanz seiner goldenen Kuppeln zieht den Blick von Kilometern entfernt.
Der Tempel wurde zu Ehren des russischen Kaisers Alexander II. Gebaut, der auch als "Zarentдter" bezeichnet wurde, dessen Armee im Jahre 1878 Bulgarien aus den fьnf Jahrhunderten der osmanischen Herrschaft befreite. St. Alexander Nevsky, dessen Name die Kathedrale trдgt, ist ein russischer Fьrst (1220-1263), ein groЯer Kommandant und Diplomat. Er ist der Schutzpatron des russischen Kaisers Alexander II. Und ist ein Symbol der russischen Schlacht Ruhm. *
По едно време някакъв турист се отдели от групата и се приближи до стареца. Пусна монета в канчето му и направи няколко снимки. След малко до него застана преводачът на групата и обясни с няколко думи на германеца, кой е този човек и за какво събира тези пари. Това толкова много впечатли, чужденеца, че продължи да задава въпрос след въпрос. Така разбра за скромния и праведен живот на дядо Добри, за неговата дарителска дейност по опазването и поддържането на църкви и манастири, заради което е станал известен и уважаван в цяла България и получил прозвището - светецът от Байлово. Това нахално любопитство можеше да се изтълкува като лошо възпитание, но в този случай беше просто професионална деформация. Туристът се казваше Ханс Майер, журналист във вестник "Die Welt". Беше уважаван от колегите си, но с годините кариерата му започна да запада, заради инерцията от рутината. Докато преди седмица получи предупреждение от главния редактор, че ако до месец след полагаемия отпуск не напише добра статия, ще бъде уволнен. Сега се нуждаеше от истинско чудо, за да не бъде изхвърлен от вестника. Историята на възрастния човек така го трогна, че се приближи до него и пусна повторно в канчето една сто левова банкнота. После подаде ръка на дядо Добри, здрависа го усмихнат и каза:
- Нека бог е с теб, добри човече! Да си жив и здрав!
Тази случка на пръв поглед би била банално ежедневие, ала господин Майер все още не знаеше, че срещата със стареца ще се окаже съдбоносна в неговия живот. След две седмици, той ще отпечата статия във вестник " Die Welt" със заглавие "Светецът от Байлово". Публикацията щеше да предизвика истински фурор и да бъде препечатвана от различни ежедневници по целия свят. А осем месеца по-късно ще получи наградата за журналистика "Пулицър".
Три седмици по-късно, рано сутринта, точно ден преди Успение на Пресвета Богородица, дядо Добри отвори тежката врата на катедралния храм "Свети Александър Невски" и прекрачи вътре. Свали кожения си каскет и се прекръсти. Влезе в просторната църква и се запъти към архимандрит Серафим, който оправяше патрахила си и говореше с йерей Никифоров, близо до иконостаса.
- Въпреки частичните поправки покривът на места продължава да тече, но май и тази година ще се разминем с основения му ремонт...
- Ваше блаженство - старецът прекъсна думите на архимандрита - прощавайте за безпокойството. Казвам се Добрин Добрев и желая да даря една сума за нуждите на църквата - докато изричаше това, бръкна в торбата и измъкна пакет увит във вестник и го остави на малка масичка до тях. Свещеник Никифоров разви вестника и видя няколко пачки банкноти, отново грижливо хванати с ластички. Преброи парите и очите му се разшириха от изумление.
- Ваше блаженство, сумата е трийсет и седем хиляди и петстотин лева... Доколкото ми е известно, това ще се окаже най - голямото частно дарение от създаването на храма до днес.
В този миг слънчевите лъчи огряха прозорците на църквата и осветиха иконата на Пресвета Богородица. Неочаквано кандилото закачено до лика на божията майка се самозапали. Щом видяха това тримата се прекръстиха, убедени, че са станали свидетели на знамение.
- Ваше блаженство, това е чудо, истинско чудо за по-добри дни за нашия храм - свещеник Никифоров шокиран от видяното, говореше ентусиазирано.
Най-после архимандрит Серафим се обади.
- Йерей Никифоров, ще документираме видяното според канона после се обърна към стареца. - Дядо Добри, вашата благотворителна дейност ми е добре известна. Дарили сте десет хиляди лева за реставрации на църквата в село Байлово, двадесет и пет хиляди лева за Елешнишкия манастир и храма в Горно Камарци, а също и за черквите в Калофер и Поибрене. Вие сте праведен християнин и делата ви са благословени. Сам нашия отец ви води по този път. Самозапалването на кандилото го потвъждава. Длъжен съм все пак да попитам, имате ли някакви специални изисквания, за какво да бъдат похарчени тези средства?
Старецът следеше внимателно устните на отец Серафим, докато говори.
- Грешник съм, дано бог ми прости някой ден, ваше блаженство. Всичко, което правя е за спасение на душите. Парите похарчете за ремонт на храма, за каквото там е нужно. Нека бог е с вас! Сполай ви!
Дядото се обърна и си тръгна.
- Ваше блаженство, нали знаете как е известен сред народа този човек. Светецът от Байлово. Днес бяхме свидетели на едно чудо, ала за да се превърне в истински светец, ще са му нужни поне още две чудеса - свещеник Никифоров сочеше с показалец нагоре, докато казваше това.
- Бог знае, може и да ги е сторил! - промълви архимандритът.
В това време, докато старецът напускаше църквата, очите му грееха от щастие, като човек изпълнил своя дълг.
Дядо Добри застана на обичайното си място - бетонното блокче на площада. Извади ламариненото канче от торбата и започна отново да събира пари, за ремонт на следващата църква в България. За този човек нямаше минало, натояще или бъдеще, а само любов. Затова не се изморяваше да върши добрини. Слънцето, което преди половин час беше запалило така усложливо кандилото в храма, сега се беше скрило зад един тъмен облак. Сякаш, че се умори от чудото, което беше сътворило.
Млада майка водеше малко момиченце на разходка и щом видяха стареца се спряха. Жената подаде дребна монета и прошепна нещо на ухото на дъщеря си. Детето пусна паричката в канчето, чу се глухо издрънчаване. Дядото се протегна, хвана детската ръчичка и я целуна.
- Илияна, веднага ела тук! - гласът на майката прозвуча ядосано и детето набързо изприпка при нея.- Дай си ръката тук - и започна да я бърше с мокра кърпипка. - Кой знай какви болести, може да ти навлече този скитник.
После бавно подминаха нататък.
Погледът на дядо Добри помръкна, а усмивката изчезна от лицето. Прекръсти се и тъжно каза:
- Господи, прости й, тя не знае какво говори!
Точно в този миг два гълъба прелетяха над стареца и кацнаха в неговите ръце. Птиците изобщо не се страхуваха, защото усещаха любов.

* Катедралният храм „Св. Ал. Невски” е считан за символ на българската столица. Намира се в центъра на София, на едноименния площад, а отблясъкът на златните му кубета привлича погледа от километри разстояние.
Храмът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още „Цар Освободител”, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Св. Александър Невски, чието име носи катедралата, е руски княз (1220-1263) - велик пълководец и дипломат. Той е светец-покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава.



 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlantonev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 132316
Постинги: 181
Коментари: 0
Гласове: 87
Архив
Календар
«  Април, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930