Видях те във сълза,
изгубена край пътя.
Друг път във роса
обсипала тревата.

Понякога в съня,
във ъгъла - на твойто място.
Не питаш нищо, не говориш,
татко,  ала ме гледаш - топло, нежно.
А после се усмихваш и изчезваш.