В пролетно утро
кацна калинка
на глухарче чудно –
мила картинка.
По каква причина
стана, не разбра се.
Но не се размина
срещата прекрасна.
Стръкче бяла нежност
с багри в цвят червен.
Миг на фина тъжност
с капка кръв за тен.
Малката калинка
нямаше кураж.
Да върви самичка,
та намери страж.
Вятърът подухна
в стръкове високи
и глухарче пукна
във всички посоки.
Хукна таз калинка
с вятъра напред.
Търси друга спирка,
де го тоз късмет.