Сега съм сам и сам ще си остана,
че моята съдба е самота.
От куките на времето съм хванат,
в кълбото на живота замотан.

Брегът е пуст - вълните страшно бият.
На дните безнадеждни камъка ломят
и злобно чайки истината крият,
и жлъч изпълва целия ми свят.

Ах, ден отмина - друг настава,
надежда плаха се яви сама.
Потърсих изгрев да остана,
намерих залез с нова самота.