Във скуката на времето открих те,
сред маски и паради най-фалшиви.
Красива като сън, но сън в добрите -
отдавна минали, забравени години.

Не всичко беше както в старите романи......
Е, нямаше ги рицарите, вечните дуели,
богатите заложници в синджири оковани
„ и звездни принцове” - добри, красиви, смели...

А другото ли? Виж какво - това е,
мигът останал някъде сред битието.
Това е цялата хармония до края,
когато ще съм сам със питието.....

И ти ще мислиш, че не си виновна,
а аз ще чакам всеки ден да се обадиш,
и в тази дълга тишина отровна-
едно сърце най-истинския път ще предугади.

Във скуката на времето открих те
и чувствам се без тебе като вещ без име.
Красива като сън, но сън в добрите -
отдавна минали, забравени години.


Но някой ден, години след години.
Обрулен и опърпан от безбройни ветрове,
ще се завърна там - при спомените мили,
ще се завърна там - отдето ме зове.