Момче реши върха да покорява сам.
То беше устремено, ала липсваха нозе,
с които да прекрачи Шипка там.
За туй пък силните тренирани ръце,
изкачваха нагоре стъпалата длан по длан.
Това момче бе днешният герой.
Поспираха за поздрав много хора
и мислеха: „Дали ще мога с този бой,
красиво и величествено нещо аз да сторя?
Пък после нека всички викат: “Браво!”
Момчето със усмивка ги подмина
Накрая там най-горе се изправи
Щастлив, че покори върха със сила.
Ръце повдигна - взор в небе отправи
и рече само: „ Господи, благодаря ти!“