След шеметния полет в небесата
логично и закономерно аз пропаднах.
Понесен от тежестта на несполуките,
с оловните обуща на съмнението
изгубих розовите очила на времето -
там, някъде при стръмното завръщане.
Прекъснах всяка романтична нишка -
надянал за света цинична маска,
напълно сляп за истински красивото.

Ала дочуя ли китара или волна песен,
които да обагрят моя делник,
отново ще потрепнат пеперудите,
отново ще погледна към простора
в завръщане към закъсняла си памет.
И в този мой финален полет,
ще взема за последно сбогом с облаците
преди да отлетя в небитието.
Но няма да тъжа за мимолетното,
защото горе времето тече различно,
защото кратък миг от земното
е цяла вечност в небесата.