Животът е като библиотека,
със много книги по лавиците.
Четеш една след друга,
романи най-различни.
Едни – красиви, ала скучни,
а другите – отпред незабележими,
но невероятни чак до края.
След туй загръщаш се със самотата
и тласкан все от нейния каприз,
посягаш към лавиците за нова.

За жалост става тъй в живота –
заглавие, начало, после край.
След четенето... мъка и печал,
докато срещнеш най-случайно
съвсем невзрачна малка книжка.
Тя грабва те със дума или спомен
и стигнал в безсъници финала,
не искаш никога да свършва,
затуй започваш отначало.

Така се случва с книгите.
Четем, четем и търсим,
докато някога намерим –
любимата и най-безценната.
Не я прибираме на рафта,
а слагаме я до сърцето.
И някой ден щом тръгнем
във раницата ще я приберем,
за да я отнесем в безкрая.