Ако бях  
Ако бях едно листо,
радващо очите със своята зеленина,
щях ли да се чувствам уморена,
когато пожълтея  и падна...с есента?  

Ако бях едно дърво,
старо,силно,издържало и през трудни времена,
щях ли да забравя спомена,
от блясъка в очите,с който гледат мойта красота?  

Чудя се и гледам...
Това дърво още е зелено като пролетта.
Галят го и слънчеви лъчи,
а то сякаш се измаря,сякаш вече не е във пръстта.

Изморено гледам го и аз,
искам много да го питам
защо след есента остава пусто
и сякаш тъжно гледа..без листа.

 Помръдна се клона.
Паднаха и още няколко листа.
Не след дълго се усети полъх
и сякаш чух глас... във тишина:

 "Моите листа,момиче
ще падат веч по таз" земя
и няма да се чувстват уморени,
защото да дадат късче живот е тяхната съдба.

Мен не ме мисли,момиче
и през минали и идни времена
аз и без красота забито ще остана
просто спя..ще се събудя,но с утрото на пролетта.

  А ти щом човек си..
Кажи ми,че и аз веднъж се чудих,
Ако бях човек,нямаше ли досега
вече да се бях събудил?"
Авторско-Таня  С.