Както се разхождам в парка,
гледам малка костенурка.
С тази черно-жълта шарка,
с тази приказна къщурка,
скрита под купчинка шума.

Клекнах, за да я разгледам.
Тя главичката си скри.
Тази моя сянка бледа
страшна ли я виждаш, ти?
Ето млъквам, само дума.

Искам да съм ти приятел,
двама да сме всеки ден.
Знам, едва ли смяташ -
мигом да повярваш в мен.

Тя не иска да покаже
мъничката си глава.
Костенурка за приятел -
де ми бил ума.