Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2019 08:49 - Ангел
Автор: svetlantonev Категория: Изкуство   
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове:
1



Дарина изправена до прозореца, загледа как вятъра подхваща последния лист на кестена и странната двойка затанцува своя чувствен есенен валс. На душата ѝ стана още по-тъжно. Докато минаваше край фотьойла усети как закачливо я докосва по крака нейния мъж. Без да се спре, занарежда:
- Ангеле, винаги го правиш! Не ми се прави, че четеш този вестник! Усещам твоите палави лешникови очи на гърба си.
В този миг телефонът ѝ запя " My heart will go on" на Селин Дион.
- Ало, како, какво става? - жената зададе въпроса по навик, макар че много добре знаеше защо звъни.
- Дари, миличка, не се обаждаш никаква. Нали щеше днес да идваш до нас?
- Ах, забравих да те предупредя, че ми изникна една важна работа - нескопосаната лъжа не можеше да заблуди сестра ѝ.
- Каква толкова важна работа може да имаш на празника?
- Е, то един празник ?! Нима някой празнува този Ден на независимостта? Хубавото само е, че не сме на работа.
- Слушай, Дари! Трябва да престанеш да се изолираш от хората. Минаха вече четиресет и два дни, откакто Ангел почина. Знам, че преживяваш голяма болка, но животът продължава, нали?
- Така е, како. Продължава и аз се опитвам да подредя своя живот, за да тръгна напред - Пепа усети по-твърдите нотки в гласа на сестра си и смени тона.
- Добре, Дари! Знаеш, че те обичам и искам да си между хората.
- Знам, како, знам. Благодаря ти, за подкрепата. Ще мина в неделя. Хубав ден ти желая! До скоро! Чао!
- До скоро, Дари.
Затвори телефонът и се зае с почистване на апартамента. Улисана в работа, забравяше своята мъка. Болката беше непреодолимо голяма. Не можеше да приеме, че любовта на живота ѝ си отиде за един миг. Без болест, без оплаквания и без да се сбогува. Просто ей, така. Отваря очите една сутрин и го намира заспал, но завинаги.
Грабна кофата и тръгна да изхвърля боклука. Пред блока на пътеката лежеше едно голямо куче и гледаше втренчено всеки, който излиза от входа. "Откъде се взе това животно и как ме зяпа? Дали няма да ме ухапе? Колко е красиво с този блестящ косъм и тази вирната опашка! Стои кротко, сякаш чака стопанина си." Заобиколи го внимателно, за да отиде до контейнера, а то я последва. За миг се уплаши, но щом видя, че маха дружелюбно с опашка се успокои. Не обичаше особено животните, но нещо в това куче я привлече.
- Нямам какво да ти дам - четириногото се спря сякаш, че разбираше нейните думи и седна на задните си лапи. Изплези език и не откъсваше поглед от Дарина. Беше каракачанска порода с масивна глава и кафяво-бяла козина. - Ама, какви очи имаш и как умно гледаш! Как ли се казваш? Няма значение, все ще измислим нещо.
Жената продължи да реди наум думите, дори след като го подмина. Влезе във входа, а насреща ѝ домоуправителят.
- Как е, Пенчева? Чистим ли?
- Чистим, бай Калчо. Не може да се живее без чистене. А, чакай да те питам, видя ли това куче? - и посочи с ръка към животното.
- Не се бой, Пенчева! Кротко е, храних го и вчера, и днес. Въпреки това само не идва при мен, а тръгна веднага след теб. Явно те харесва. Появи се преди два дни. Овчарско е, мъжко. Чудно откъде дойде? Овце няма, но кучета колкото щеш. Мисля, че ще стане пазач на блока. Баба Софка видяла завчера да минават каракачани с овцете си оттука. Може да е тяхно? Ама, колко може да ѝ се вярва? Все бърка минало, настояще и бъдеще време. Може и да е станало това, ама не се знае кога. Едно е ясно, кучето сега е тука и не мърда. Явно си е заплюло нашия квартал.
След като получи изчерпателна информация, Дарина се прибра и забрави за животното.
На следващата сутрин жената изглежда закъсняваше за работа, защото вървеше доста бързо, а кучето подтичваше след нея и въртеше опашка. "Това куче е пак по петите ми" - помисли си и добави:
- Хайде, обратно! Аз отивам на работа. Няма какво да правиш там.
Но животното нямаше никакво намерение да се връща. Напротив вървеше до нея, сякаш за да я предпази от някаква опасност. На няколко места по улицата разлая съседските кучета, но това нито го уплаши, нито пък стресна. То се спускаше към оградите като ръмжеше и оголваше зъби. Така Дарина без да желае си намери компания, чак до края на квартала. След това четириногото се обърна, сякаш по команда и като забави крачка пое по обратния път.
Колата бавно спря на стотина метра от блока и на светлината на фаровете се мярна силуета на жена. Шофьорът отвори вратата, за да слезе, но тя се възпротиви.
- Моля те, не идвай! Виждаш, че има две крачки до входа. Благодаря за вечерята и поздрави кака. Лека вечер, свако.
- Лека вечер, Дари!
Човекът не я изчака да се прибире, даде газ и светлините на колата набързо се отдалечиха в мрака. Подухна хладен вятър и жената загърна якето си. Бяха разкопали край блоковете, за да полагат подземен кабел за интернет, та се наложи да заобиколи. Минаваше единадесет и повечето прозорци тъмнееха. Тъкмо стигна до входа и чу странен шум. Мравки я полазиха по кожата. Някакъв силует изникна отпред и опря нож в гърлото ѝ. Ужасът скова цялото тяло на Дарина .
- Не викай, не се дърпай и всичко ще е наред!
Дрезгавият шепот в ухото и мириса на алкохол, цигари и развалени зъби сякаш я отрезвиха. Тя започна да се дърпа, докато мъжът се опитваше да я повали на земята. Точно в този миг се чу яростно ръмжене, овчарското куче се появи изневиделица и захапа ръката на нападателя.
- Ох, мамицата ти... - болката го прониза и той изтърва ножа. Започна да се дърпа настрани и щом се отскубна от захапката на животното, побягна с все сили. Кучето залая и се спусна да го гони.
Дарина се свлече на земята и заплака, като държеше главата с ръце . Не беше изпитвала такъв страх от дете, когато я беше подгонил един гъсок на село. Усети нещо космато до главата си и погледна. Нейният спасител завираше муцуна в лицето ѝ, опитвайки се да я близне. Жената го помилва и прегърна. Дали някога бе предполагала, че ще направи такова нещо и то на улично куче?
- Благодаря ти, че ме спаси. Вече съм ти длъжница.
Жената стана, отключи входната врата и подкани четириногото да влезе. То не се поколеба и я последва. Влязоха вкъщи, тя му наряза парчета салам и го остави да се нахрани. После му сложи купичка с вода. "Дали да не се обадя в полицията?" При мисълта, че трябва да дава показания, очни ставки, да ходи в съда и да разказва наново всичко, се отказа. Постели за кучето едно платче в ъгъла на стаята и се замисли за случката. Щом свърши с храненето, животното изобщо не погледна постелката, а отиде и се изтегна на фотьойла на нейния мъж.
- Аха, това място ли си избра?
Дарина се усмихна. Първата усмивка от близо два месеца насам. Отиде и го погали по главата и тялото. Щом се извърна, то я побутна закачливо с лапа по крака.
- Господи! Усещам тези очи на гърба си - тя се обърна и го загледа. - Същите като на Ангел!
Едва сега си даде сметка, какво точно я привлече това куче. То ѝ напомняше за него. След малко животното отпусна глава и заспа. След всичко случило се, жената не можеше да помисли за сън. Отвори фейсбук и започна да прехвърля постовете на приятелите си. В този момент прочете една мисъл, която я жегна.
"Ако Бог може да изпрати Сина Си на земята в човешка форма, защо да не изпрати ангел на земята под образа на куче? " Пол Остър.
Епизодите запрескачаха в главата ѝ. "То се появи на четиридесетия ден след смъртта на Ангел, веднага тръгна след мен, изпращаше ме на работа, спаси ме от нападателя, има същите очи като неговите."
- Ще те нарека, Ангел. Ти си моят ангел спасител - прошепна тихо тя.
На другата сутрин се събуди от докосването на грапавия кучешки език.
- Охооо, не си губиш времето - засмя се Дарина. После видя, че драска с лапи по вратата. - Навярно искаш да се поразтъпчеш?
Навлече набързо домашните дрехи, среса се надве-натри и отключи вратата.
Кучето побягна по стълбите. На площадката се спря и изчака жената. Щом отвори и входната врата, побягна с все сили навън и зави зад блока. Дарина тръгна след него, но не го видя. Обиколи целият квартал, но от Ангел нямаше и следа.
След няколко дни я срещна домоуправителят на стълбите.
- Здравей, Пенчева. Как си? Чух, че си имала голямо премеждие.
- Добре съм, бай Калчо. Така е, добре че беше кучето да ме спаси. А ти виждал ли си го оттогава? Прибрах го вечерта у дома. На сутринта побягна и се изгуби.
- Не съм го виждал, Пенчева. Ала куче не може да се изгуби. То знае точно, къде трябва да отиде. А, забравих, че баба Софка пак спомена за каракачаните. Била ги виждала да минават. Ама, ти знаеш бабичката. Сигурно е видяла нещо, но не се знае кога. Нали все бърка минало, настояще и бъдеще.








 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlantonev
Категория: Изкуство
Прочетен: 572216
Постинги: 895
Коментари: 0
Гласове: 382
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031