В покрайнините на едно малко селце живеел беден човек със своята жена и момче. Селянинът трудно прехранвал семейството с парчето земя, което чоплел всеки ден.
Веднъж мъжът отишъл по работа в близкия град. След като свършил, за каквото бил тръгнал, изтеглил лотариен билет и спечелил най-голямата награда - един милион лева. Щом се върнал в селото, събрал всички съселяни и ги почерпил в кръчмата. След някой друг ден семейството се преместило в града.
Започнали хората да говорят как беднякът забогатял, къде от завист, къде от чисто любопитство. Дори момчето на съседа не спирало да приказва.
- Ех, да имах парите на чичо Илия, какъв живот щях да живея!
- Какво щеше да направиш, Гоше? - попитал дядо му.
- Щях да си купя една хубава къща, нова кола и да си гледам кефа, както нашите комшии.
- Недей, да ламтиш за бързи пари, момчето ми! Това, което лесно идва, лесно си отива.
Минало време разболяла се жената на късметлията. Наложило се да дадат половината пари за лечение. След още няколко години се запалила къщата им и част от нея изгоряла. Похарчили още от печалбата за ремонт. Малко по малко парите взели да свършват.
Когато Илия помислил, че лошото останало зад гърба им, синът му катастрофирал и се наранил толкова тежко, че повече не можел да ходи. Семейството дало и последните пари, за да излекуват детето си, но нямало подобрение. Наложило се да продадат къщата и да се приберат на село. Пак там накрая, където живеели преди. Колкото хора им завиждали преди за късмета от печалбата, толкова след това ги съжалявали за сполетялото нещастие.
Един ден Гошо пак заговорил вкъщи за съседите.
- Брей! Какво им дойде до главите на нашите комшии! От милиона не остана и пукната пара.
- Казах ли ти, момчето ми, да не завиждаш за бързи пари. Това, което лесно идва, лесно и си отива - рекъл дядо му и смукнал от лулата, която пушел.