Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2020 10:22 - Мравката Фили
Автор: svetlantonev Категория: Изкуство   
Прочетен: 563 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.07.2020 15:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Фили беше необикновена мравка и не само заради гръмкото Филаделфия, с което майка ѝ я кръсти след като се появи на бял свят, но и защото не беше като другите. Тя не обичаше да обикаля в търсене на храна, нито искаше да стои на пост и да пази мравуняка, а още по-малко да се грижи за царицата. Всеки би се запитал, а какво прави Фили по цял ден. Любимото ѝ занимание беше да се оглежда в едно лъскаво армейско копче, което се намираше близо до нейния дом. Тази мравка беше различна и по друга причина. Всички казваха, че е най-красивата измежду тях. Фили също смяташе, че е необикновено привлекателна и заслужава нещо повече от живота, а не да бъде свряна в някаква дупка накрай света. Та любимото ѝ занимание, както казах, бе да оглежда своето стройно тяло в армейското копче и да навива антенките си на едно стръкче от глухарче. Някои нейни посестрими се дразнеха от такъв безсмислен живот, но великодушно подминаваха тези приумици, защото на всички бе ясно, че на красивите винаги се прощава.
Един ден Фили срещнала костенурката.
- Здравей, Фили! Как я караш?
- Здравей, бабо Костенурке. От ден на ден ставам все по-хубаво. Ала какво мога да правя в тази затънтена и малка горичка с моята голяма красота? Жадувам да видя широкия свят и да разбера как другите живеят в него.
- И-и-и, широкият свят е твърде далече. А-а-а и какво по-различно ще има от нашата гора? – отвърнала костенурката. – А-а-з съм стара, но не съм виждала пътя до там. Н-о-о мисля, че бухала ще ти помогне. Т-о-о-й знае всичко.
Тръгнала Фили да търси бухала. Вървяла, вървяла и щом се стъмнило срещу нея блеснали като автомобилни фарове големите очи на нощната птица.
- Здравей, чичо Бухал. Можеш ли да ми покажеш пътя до широкия свят, че гората вече е тясна за моята красота...
- О, Фили! Красотата ти без никакво съмнение е голяма, но защо ти трябва широкия свят?
- Чичо Бухал, все не ми излиза от главата, че съм родена за разкош и друг живот, а не за бедността, с която съм обградена.
- Има начин да видиш широкия свят. Той може да бъде не само богат, но и твърде опасен.
- Решила съм да рискувам, защото това е моята мечта и нищо няма да ме спре.
Тогава бухалът научил мравката какво да прави. Било ранна есен и листата на дърветата се обагрили в жълто, червено и тук-там в кафяво. Изпълнила Фили заръките на птицата, излязла от гората и стигнала до близкото блато. Там ято щъркели се събирали за своя път на юг. Полазила Фили по крака на един щъркел и се свряла в перушината му. Не минало много време и птиците отлетели към топлите страни, за да прекарат там зимата. След около двайсетина дни полет достигнали голямата пустиня. Тук за тяхно нещастие се извила пясъчна буря и мравката била издухана в безкрайната пустош на Сахара до един трънлив храст. Докато си оправяла антенките, видяла насреща си сребриста мравка.
- Здравей, сестро! Как се казваш? - полюбопитства Фили.
- Здравей, сестрице! Ние нямаме имена. Наричай ме просто Сребриста. А как е твоето име и откъде си?
- Аз съм Филаделфия, но всички ми викат Фили. Идвам от много далече, прекосих планини и морета, за да видя широкия свят. А ти, Сребриста, ходила ли си някъде другаде?
- О, не и нямам желание да го правя. Ние вярваме, че от родното място по-хубаво няма. Искаш ли да ни дойдеш на гости? Днес ще си избираме нова царица, защото старата е твърде немощна и болна.
- На драго сърце ще погостувам. Хем ще видя и новата царица.
Щом Фили влязла в техния мравуняк, останала очарована от големината му - високи тавани, широки коридори, разкош и прохлада. Сребристите мравки поздравили гостенката и се захласнали по нейната хубост. Къде ще видят сред пясъците такава красота? Всички единодушно избрали Филаделфия за новата царица на мравуняка.
Ако кажа, че мравката е недоволна, значи ще ви излъжа. Най-после била оценена и получила мястото, което заслужава. Имала всички удобства на света и храна в изобилие, но нещо ѝ липсвало. Нямало го вече лъскавото армейско копче, където да се оглежда въпреки, че за нея се грижела цяла свита мравки. Липсвало и още нещо. Фили от малка ценяла свободата си, можела да се скита из безкрайните треволяци на гората, да слуша в захлас песента на птиците, да вдишва чистия и уханен въздух, да се припича под ласкавите лъчи на слънцето или пък вечер да се взира в безкрайния небесен океан, обсипан с безброй звезди. Тук това било невъзможно. Тя трябвало да продължи рода на Сребристите, като им даде от своята червенина, но в пустинята дебнели толкова опасности, че за нейно добро трябвало никога да не излиза навън. “ Ех, широкия свят, може да е по-разкошен и богат, но как ми липсва свободата..”- така си мислела Фили и от ден на ден се натъжавала все повече.
Докато една вечер, след голямо празненство в мравуняка, когато всички били заспали, не се измъкнала тихичко навън. Щом видяла огромните ярки звезди и луна, се захласнала от красотата на пустинята. Не забелязяла как една тарантула бавно се приближава и се приготвя за вечеря. Тъкмо щяла да я захапе с огромните си челюсти, изневиделица изскочил кралски скорпион, който страшно много обичал да похапва тарантули. Започнала жестока схватка, чийто край за съжаление Фили не видяла, защото си плюла на петите и изчезнала в пустинния мрак. Вървяла, вървяла, цяла нощ и на зазоряване се оказала сред оазис в пустинята. Тук сред хладината на огромните палми и бистрата изворна вода, спряла да почине.
Ала какво било учудването ѝ, когато след малко кацнало същото щърково ято, с което долетяла до тук. Те се готвели за обратен полет. Пропълзяла по крака на един щъркел и отново се свряла в перушината му, без да мърда. Птиците пак прелетели целия път за двадесеттина дни. Щом спрели при нашето блато мравката скочила на земята и с най-бързи крачки се запътила към гората.
- О, Фили, кога се върна? - първи я запитал бухалът.
- Току-що, чичо Бухал, дойдох отново с щъркелите.
- А какво има по широкия свят?
- Какво има по широкия свят ли - разкошен затвор. От родното по-хубаво няма. Може да сме бедни и накрай света, но сме свободни.
После Фили забързала към мравуняка. Нямала търпение да види своите посестрими, да им разкаже за широкия свят и да се огледа в лъскавото армейско копче.



 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetlantonev
Категория: Изкуство
Прочетен: 571893
Постинги: 895
Коментари: 0
Гласове: 382
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031