Палачо, не убивай днес поета.
Горещо аз те моля да го пощадиш.
И капка доброта за участта му клета,
най-после твоето сърце да прояви.

Палачо, твойта брадва те предаде.
Покрита от ръжда ненужна да стои.
Макар светът за зрелища е жаден,
невинна кръв едва ли ще го напои.

Палачо, моля те да пощадиш поета,
че нови светове той всеки ден гради.
Печалба ли ще бъде тази смърт нелепа?
Дали душите ни ще станат по-добри?

Палачо, не убивай днес поета ,
че може утре твоят свят да се взриви.
Ще жалиш за надеждата отнета,
на по-красиво място да се приютиш.