„Алчността и щастието никога не са се срещали. Не е чудно, че те не се познават”
                                                                                                                Бенджамин Франклин

Всички лица, събития и факти са истински, защото са измислени от мен.

      Зимата най-после напомни за себе си. Силният североизточен вятър пронизваше телата на войниците и набиваше с ледени снежинки очите им.
- E, момчета, какво шибано временце? - реторичния въпрос зададе дебелак с бебешко лице, което никак не подхождаше на басовия му тембър. - Тези гадни шапкари, няма да пропуснат възможността да ни проветрят задниците на някой гол баир. Затова тази нощ си лягайте с дрехите! Ще има тревога!
- Чобанов, ти май имаш инфо? - набит и мускулест ефрейтор се обърна към него.
- Пъдарев, не е нужно инфо. Забрави ли миналогодишната зима? - ефрейторът избърса полепналите снежинки по лицето си с опакото на ръката и нищо не каза.
Този разговор се водеше по време на вечерната проверка в поделение 24 210 на Краневския свързочен батальон.
- Роти, равни-и-с! Роти, мирно! Към спалните помещения, ходом марш! - дежурният по поделение офицер, докато изричаше командите се повдигаше на пръсти.
- Балерината претупа проверката. Май и на него му измръзнаха макарите - тази констатация направи русокос младши сержант със сини очи - дежурният по поделение капитан Тупарев бе холерик по природа и не обичаше протакането.
- Дамянов, по-добре мисли за твоите, че какъвто си хубавец, доста ще ти трябват - шегата развесели войниците и те се закискаха, докато маршируваха към спалното на ротата.
- Чобанов, за мене не говори, а виж коя ще се излъже да види твоите...
- Няма страшно, ако много го закъсам може да помоля майка ти за това - цялата рота прихнаха като един. Балерината се повдигна няколко пъти на пръсти и гневно изрече:
- Трета рота, стой! Бойци, явно тази вечер сте доста веселички - използването на умалителни от офицера не вещаеше нищо добро. Затова всички мълчаха. - Колко пъти трябва да казвам, че в строя не се говори? Ако сте тъпички и не може да го запомните си записвайте като мен!
       Изведнъж един глас наруши тишината:
- Съвсем не сме тъпи, г" син капитан. Забелязахме само голямото желанието на редник Чобанов, по-бързо да се мушне в чаршафите.
По лицата на някои войници цъфнаха отново усмивки. Това вбеси Тупарев и той усложни стъпките като ги допълни с нови елементи. Освен познатото повдигане на пръсти, вкара и стъпване на пети, с поклащане напред и назад, така че всичко това заприлича на някакъв странен технотанц.
- Дамянов, ти на умник ли ми се правиш? - гласът му започна да преминава във фалцет.
- Кой, аз ли? - младши сержантът се посочи с показалец.
- Ти, ами! Няма да съм аз! - някой от строя пак се изкиска и това преля чашата на търпението на капитана. - Рота, от мен до другия боклук, бегом марш! - капитанът показа втората площадка за битови отпадъци в дъното на поделението до оградата.
Войниците побягнаха мълчешком . Вятърът продължаваше да набива очите им със снежинки. Те примижваха клепачи и продължаваха да тичат. От устите и ноздрите им излизаше млечнобяла пара, която на неоновата светлина на плаца изглеждаше като сребристо сияние. След няколко минути, изпълнили командата на Балерината трета рота се строи на обичайното си място.
- Е, как е? Вече май на никого не му е смешно - офицерът продължи. - Рота, равнис-с-с! Рота, мирно! Към спалното помещение, ходом марш!
     Повече никой не се обади. На всички беше ясно, че е безмислено да се противопоставяш на глупостта, особено ако е облечена във власт. В последвалата тишина се чуваше само ритмичното хрущене на снега от десетките войнишки обувки. Валежът се усили, а вятърът се заигра в красив танц с падащите снежинки като ги въртеше ту насам, ту натам.

Продължение