Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.

Чашата препълниха от обич.
„Много хубаво не е добре!“ –
шепнеха душици злобни,
казаното няма кой да спре.

Дойде ден кристалът се пропука,
някак пооправиха вредата.
Той все вика: „Пълно пак е тука!“
Тя не спира да открива празнотата.

Днес премного спомени във чаша имат,
други ще опитват тяхното да вземат.