Отлитнаха мечтите ти като сиротни птици,
прокудени на детството от родното гнездо.
Объркани кръжаха в търсене на своето место,
а после тръгваха назад с угаснали зеници.

Ти знаеш ли какво ще стане по-нататък?
Животът всекидневно ще те тъпче прозаично сив.
С годините понаедрял, ала за някой пак красив.
За другите мъдрец ще си, но скучен без остатък.

Мониторът на времето показва водоравно,
без стръмни върхове и спадове огромни,
но паметта е жива - връща се и помни,
как твойто щастие се преобръща бавно.

Така минаваха години - ден след ден,
окапали от клонките на твоето дърво.
А днес припява птичка до последното листо.
Дали ще продължи отново пак да пее в плен?